Как се облагат възнагражденията за контрол на чуждестранни лица от трети страни

Българско ЕООД със 100% капитал, собственост на турско дружество, има назначено лице на трудов договор за управител. Друго физическо лице, турски гражданин ще бъде назначен за контрол на дейността, която ще извършва българското дружество. Турският гражданин ще пребивава в България за кратък период около 30 дни в годината и ще осъществява контрола от Турция.

Как ще се облагат доходите на чуждестранното лице, какъв вид договор трябва да има сключен? Трябва ли да се внасят осигуровки и данъци съгласно българското законодателство? Може ли да се приложи СИДДО?

Чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Доходи от източници в България са тези, изброени в чл. 8 от Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ).

В ал. 2 на тази разпоредба е посочено, че доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България.

Същевременно в ал. 6 е дадено изключение, като за изрично изброените доходи  в нея, независимо къде е положен трудът, ще се считат за доход от България, когато са начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България. В т. 3 на ал. 6 на чл. 8 от ЗДДФЛ са посочени  „възнаграждения, различни от възнаграждения по трудови правоотношения, изплащани на служител или на член на управителен или контролен орган на българско юридическо лице, на клон на чуждестранно лице, служител в търговско представителство на чуждестранно лице или на друго лице, изпълняващо идентични или подобни функции.“

Следователно българското законодателство определя изплатеният доход на членовете на контролни и управителни органи на българско юридическо лице, като доход от източник в страната и данъкът за този доход се дължи по българското законодателство и облагането е в Република България.

В случая тъй като доходът е изплатен на чуждестранно лице, ще е приложим чл. 37, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ. Данъчната основа за облагане е брутният доход, изплатен на лицето.

Когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор (чл. 75 от ЗДДФЛ).

Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между България и Турция предвижда, че директорските възнаграждения и други подобни плащания, получени от местно лице на едната от договарящите държави в качеството му на член на управителния или контролен орган на дружество, което е местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данъци в тази друга държава (аргумент от чл. 16).

Следователно СИДДО дава право на Република България да облага този вид доход, т.е. тя не противоречи на вътрешните разпоредби.

Затова за изплатеното възнаграждение от българската фирма на чуждестранно физическо лице за извършвана контролна дейност, ще се дължи данък.

Договорът за управление и контрол е договор, чрез който търговското дружество – принципал възлага управлението на едно дружество с ограничена отговорност или на едно акционерно дружество на управителя – довереник.

Договорът за управление и контрол е уреден в чл. 141, ал. 7 от Търговския закон (ТЗ) относно дружествата с ограничена отговорност и в чл. 241, ал. 6 и чл. 244, ал. 7 от ТЗ за акционерните дружества.

Съгласно чл. 141, ал. 2 от ТЗ дружеството се представлява от управителя.

В Търговския закон е посочено, че дружественият договор може да предвиди избирането на контрольор (контрольори), който да следи за спазване на дружествения договор, за опазване на имуществото на дружеството и да дава отчет пред общото събрание.

Компетенцията му, редът за образуване и дейността му, както и прекратяване на пълномощията му се определят от учредителния, респ. дружествения договор или вътрешните документи на дружеството. Това е така, защото контрольорът не е задължителен орган на ООД/ЕООД.

Правният статус на контрольора се определя от закона, дружествения договор и вътрешните документи на дружеството, приети от общото събрание. В дружествения договор трябва да бъдат уредени всички въпроси, свързани с компетентността на контрольора, а във вътрешните документи се уреждат редът и начинът на работа на контрольора.

Задължителното обществено осигуряване:

Упражняването на трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е основополагащо за възникване на основание за осигуряване на лицата за фондовете на държавното обществено осигуряване. В Кодекса за социално осигуряване не е направено разграничение при осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство. Достатъчно е едно лице да извършва трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса, за да възникне основание за внасяне на осигурителни вноски за него. Затова, контрольорът на българско търговско дружество, независимо че е турски гражданин, ако упражнява трудова дейност, следва да се осигурява за фондовете на държавното обществено осигуряване по предвидения в КСО ред за съответната дейност.

Лицата, които упражняват трудова дейност по управление и контрол на търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Здравното осигуряване на чуждите граждани е подчинено на специален осигурителен режим, регламентиран в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са  чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. Задължението за осигуряване за чуждите граждани възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване (чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО).

Контрольорите на търговски дружества, които са чужди граждани и имат статут на дългосрочно или постоянно пребиваващи в Република България, се осигуряват здравно по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО – на база дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно Кодекса за социално осигуряване.

За чуждите граждани, които пребивават краткосрочно или продължително в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи.

Leave A Reply