Доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях са освободени доставки и са регламентирани в чл.45 ал.3 от ЗДДС.

Как обаче се определя един строеж като “сграда” за целите на закона за данък добавена стойност?
В самият закон няма легално определено за сграда. В същото време съществуват различни режими за сгради и постройки. За да се направи разграничение между двете понятия, трябва да се изхожда от общоприетия смисъл на думите и нормативната уредба на Закон за устройство на територията /ЗУТ/.

Застрояване по смисъла на ЗУТ е разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в поземлени имоти.

Съгласно чл.20 от ЗУТ, застрояването в УПИ бива основно и допълващо. Основното съответства с предназначението на имотите, определено с ПУП. Застрояването със спомагателни, обслужващи и второстепенни постройки допълва основното застрояване в УПИ. ПУП служи за определяне на конкретното предназначение на имотите, което може да бъде най-различно – жилищни, производствени, складови, курортни и т.н.

Предвид това “сграда” e това здание, чрез което се осъществява основното застрояване на поземления имот, съобразно неговото предназначение. Чрез постройките се осъществява допълващо застрояване и същите имат обслужващ и спомагателен характер – барака, навес и т.н.

Така че, едно и също по вида си здание в един случай може да има характер на страда, а в друг на постройка, в зависимост от конкретното предназначение на недвижимия имот.

“Сгради, които не са нови” – определението се извежда по аргумент за противното от определението, дадено в 1, т.5 от ДР на ЗДДС.
„Нови сгради“ са сградите:

а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност „груб строеж„, или

б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на територията.

Подходът, който е възприет в случая е чрез удостоверяване на етапа на завършеност от оторизиран от ЗУТ орган. Извън дефиницията остават случаите, когато такова удостоверяване не е законово изискуемо. Важен е моментът, когато една сграда престава да има характеристики на нова за целите на ЗДДС.

Тоест тук имаме три варианта:

Издава се разрешение за ползване по ЗУТ;
Издават се други документи за допускане на въвеждане в експлоатация ;
Издават се разрешения за ползване или други документи, удостоверяващи;завършването на строеж, без да е налице нова сграда.
По ЗУТ имаме различни категории строежи, в зависимост от характеристиките, сложността, рисковете при експлоатация.

Строежи първа, втора и трета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване.
Сгради четвърта и пета категория – чрез Удостоверение за въвеждане в експлоатация. Строежи от шеста категория – не подлежат на въвеждане в експлоатация. Тук не попадат сгради по смисъла на ЗУТ.
Строежи, за които се издават разрешения за ползване или други удостоверяващи завършването на строеж документи, без да е налице нова сграда. Тук трябва да се направи ясно разграничение кога при случаите на реконструкции, преустройства, основни ремонти и смяна на предназначение на строежите е налице нова сграда.