Данъкът върху доходите на физическите лица е пряк данък. Това означава, че данъчната тежест се понася пряко от данъчно задължените лица. Спрямо доходите се прилага единна данъчна ставка, което го характеризира и като пропорционален данък. Данъкът се определя в зависимост от доходите на лицата, т.с. той е подоходен данък. 

       Законът, който урежда облагането на доходите на физически лица е Закон за данъците върху доходите на физическите лица или накратко ЗДДФЛ. Той се прилага и за лицата, които извършват дейност като еднолични търговци, т.н. ЕТ. 

      Обект на облагане са доходите на местни и чуждестранни физически лица. Съгласно закона, има три вида данъчно задължени лица:

  1. Местни и чуждестранни физически лица, които са носители на задължението за данъци по ЗДДФЛ;

2. Местни и чуждестранни лица, задължени да удържат и внасят данъци по ЗДДФЛ;

3. Трети отговорни лица. Тук попадат правоприемниците на търговски предприятия и др.

Всички работодатели, предприятия и самоосигуряващи се лица, платци на доходи имат задължение за удържане и внасяне на този данък. Всички те са солидарно отговорни с носителите на данъчното задължение (получатели на дохода) за невнесен или неудържан данък. 

         За правилното разбиране и прилагане на закона е важно да се разгледат критериите за местно физическо лице (без оглед на гражданството). За такива физически лица се считат тези, които покриват няколко критерия:

  • Имат постоянен адрес в България;
  • Пребивават на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период;
  • Изпратени са в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от предприятия в България;
  • Центърът на жизнените интереси се намира в България.

Какво се разбира под „център на жизнените интереси“? Центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са свързани със страната. Тук се вземат предвид семейство, собственост, мястото на трудова дейност, професионална или стопанска дейност и мястото, от което лицето управлява собствеността си. Всички тези фактори оказват влияние при определяне дали едно лице е местно за България.

       Чуждестранни физически лица се тези лица, които не са местни, имат постоянен адрес в България, но центърът на жизнените интереси е извън страната. 

        Местните и чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България, като при местните лице се включва и задължението за данъци за доходи, придобити и в чужбина.

Кои са видовете доходи от източник в България? 

Съгласно чл. 8 от ЗДДФЛ, следните доходи са от източник в страната: 

  1. Доходи, които произтичат от стопанска дейност чрез определена база на територията на Република България или от разпореждане с имуществото на такава определена база;
  2. Доходи от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България;
  3. Доходи от дивиденти и ликвидационни дялове от участие в местни юридически лица и неперсонифицирани дружества, включително договори за съвместна дейност;
  4. Доход от прехвърляне на предприятие на едноличен търговец, регистриран в Република България, без значение дали прехвърлителят е местно лице.
  5. Награди и възнаграждения за дейност, извършена на територията на страната от чуждестранни физически лица – общественици, дейци на науката, изкуството, културата и спорта, включително когато доходът е изплатен/начислен чрез трето лице като импресарска агенция, продуцентска къща и други посредници;
  6. Доходи от акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, издадени от държавата, общините, местни юридически лица, неперсонифицирани дружества и други форми на съвместна дейност, както и от сделки с тях;
  7. Доходи от селско, горско, ловно и рибно стопанство на територията на страната;
  8. Доходи от използване, продажба, замяна или друго прехвърляне на недвижимо имущество, включително на идеална част или ограничено вещно право върху него, намиращо се на територията на страната;
  9. Неустойки и обезщетения от всякакъв вид, с изключение на обезщетенията по застрахователни договори, начислени от местни юридически лица, местни еднолични търговци или чуждестранни юридически лица и еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база в страната в полза на чуждестранни физически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, са доходи от източник в страната;

От източник в България се считат и следните доходи, изплатени или начислени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в България:

Неустойки и обезщетения, реализирани вместо или заедно с друг доход от източник в Република България;

  • Парични и предметни награди от игри, състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител;
  • Възнаграждения, различни от възнаграждения по трудови правоотношения, изплащани на служител или на член на управителен или контролен орган на българско юридическо лице, на клон на чуждестранно лице, служител в търговско представителство на чуждестранно лице или на друго лице, изпълняващо идентични или подобни функции;
  • Лихви, включително лихви по договор за лизинг;
  • Доходи от наем или друго предоставяне за ползване на движимо имущество;
  • Възнаграждения по договори за франчайз и факторинг;
  • Авторски и лицензионни възнаграждения;
  • Възнаграждения за технически услуги;
  • Възнаграждения по договори за управление и контрол на предприятия;
  • Стипендии за обучение в страната и чужбина;
  • Доходи от осигуряване и от застраховане.