Социалните разходи: Данъчно третиране и оптимизация за работодатели
Социалните разходи са важен инструмент за работодателите, чрез който могат да мотивират и задържат служителите си. Те са обект на специфично данъчно третиране, което изисква внимание и добро познаване на законодателството. В тази статия ще разгледаме основните аспекти на социалните разходи, тяхното облагане и възможностите за данъчни облекчения.
Какво представляват социалните разходи?
Социалните разходи са предоставени от работодателя облаги на работниците и служителите, които не са свързани пряко с изпълнението на трудовите им задължения. Основният критерий, който трябва да се спазва при този тип разходи е тяхната общодостъпност. Това означава, че придобивките трябва да бъде еднакви и всички да имат право. Общодостъпността не следва да се ограничава по никакъв начин. Друг е въпросът, че не всеки може да ги поиска. В това няма проблем, но отказът следва да бъде официален и документиран.
Лицата, които имат право на този тип разходи са тези, назначени по трудови договори, както и договори за управление и контрол в търговските дружества.
Работодателят не е задължен да предоставя социални разходи на лицата, назначени по граждански договори и на самоосигуряващи се лица с личен труд.
Социалните разходи могат да бъдат в натура (напр. ваучери за храна, допълнително здравно осигуряване) или в парична форма. Съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), социалните разходи, предоставени в натура, се облагат с 10% окончателен данък върху разходите. Този данък се дължи от работодателя и се изчислява върху данъчната основа, която е равна на начислените разходи, намалени с приходите, свързани с тези разходи. Важно е да се отбележи, че социалните разходи, предоставени в парична форма, се облагат като доход на физическото лице по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Законодателството предвижда възможности за освобождаване от облагане на определени социални разходи при спазване на конкретни условия. Най-често срещаният тип социален разход са ваучерите за храна:
- Социалните разходи за ваучери за храна са освободени от облагане с данък върху разходите, когато са в размер до 200 лв. месечно на всяко наето лице и при спазване на условията, определени в чл. 209а от ЗКПО.
- Социалните разходи за вноски за допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и застраховки „Живот“ са освободени от облагане с данък върху разходите в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице, при условие че към края на месеца, през който са начислени разходите, работодателят няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.
Практически съвети за работодатели
- Планирайте социалните разходи: Определете бюджет за социални разходи, който отговаря на нуждите на служителите и е в съответствие със законовите изисквания.
- Спазвайте лимитите за освобождаване от облагане: Уверете се, че предоставяните социални разходи не надвишават определените лимити за освобождаване от облагане, за да се възползвате от данъчните облекчения.
- Поддържайте актуална информация: Следете промените в законодателството и се консултирайте с данъчен консултант при необходимост.
- Документирайте разходите: Водете точна и пълна документация за всички социални разходи, за да можете да ги обосновете при необходимост.
Заключение
Социалните разходи са ефективен инструмент за повишаване на мотивацията и удовлетвореността на служителите. Същевременно, правилното им данъчно третиране е от съществено значение за избягване на санкции и оптимизиране на разходите на работодателя. Неспазването на законодателните изисквания, може да доведе до непризнаване на разходите като социални придобивки.