Данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат направените продажби на стоки или услуги в търговски обекти чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон). Когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане, касова бележка не се издава.
Тези лица, които няма задължение да издават касова бележка, следва да издадат документ за придобитите от тях доходи от друга стопанска дейност, наеми или възмездно предоставяне за ползване на права или имущество. Документът трябва да съдържа следните реквизити: наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри; дата на издаване; имена на физическото лице, което издава документа; вид и размер на придобития доход, подпис. Тези физически лица, които не са еднолични търговски, не следва да издават документ за придобитите доходи, когато:
- са длъжни да издават фискална касова бележка;
- за доходите, за които платецът издава предвиденият формуляр „Сметка за изплатени суми“;
- доходите са обложени с окончателен данък;
- доходите са освободени от облагане – рента, аренда или друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя;
- доходите са платени по банка на физическото лице.
Когато доходът е от наем и платецът на дохода е предприятие, то платецът е задължен да издаде „Сметка за изплатени суми”. Когато обаче наемодателят е физическо лице и наемателят е физическо лице, то следва наемодателят да издаде документ, освен когато наемът е платен по банка.
Лицата, които упражняват свободна професия, нямат задължение да ползват фискално устройство, съответно да издават фискални касови бележки, но на основание чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ те следва да издават документ за придобитите от тях доходи.
Видове доходи в зависимост от източника:
- Доходи от трудови правоотношения;
- Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец;
- Доходи от друга стопанска дейност – възнаграждения по извънтрудови правоотношения; доходи от упражняване на свободна професия; доходи от упражняване на занаят, които не се облагат с патентен данък по реда на ЗМДТ; доходи от селско, горско, ловно и рибно стопанство; авторски и лицензионни възнаграждения и др.
- Доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество;
- Доходи от източници по чл. 35 от ЗДДФЛ – обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер, лихви, в т. ч. съдържащи се във вноските по лизинг, производствени дивиденти от кооперации, упражняване на права на интелектуална собственост по наследство, всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.
- Доходи, облагаеми с окончателни данъци;
В зависимост от формата на плащане, доходите могат да бъдат: парични и непарични. Непаричните доходи се остойностяват в български левове към датата на придобиване им по пазарна цена.
„Пазарна цена” е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани.
„Методи за определяне на пазарните цени” са:
– методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци;
– методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба;
– методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба;
– методът на транзакционната нетна печалба;
– методът на разпределената печалба.
Редът и начинът за прилагане на методите се определят с наредба на министъра на финансите.