Като цяло всички, които са запознати с материята много бързо могат да отговорят на въпроса кои сгради се определят като нови за целите на ДДС. Въпреки всичко обаче, лесно може да объркаме нещата и то не в наша полза. Резултатът от грешката, както всички знаем води до тежки финансови последствия за фирмите. Съществува и друг вариант, който също не е много приятен, а именно проверяващият орган да не действа убедително в наша полза… Нещо, с което се сблъскахме тази седмица във връзка с една суперфиция. Резултатът: проверка за възстановяване на ДДС, която стана ревизия. В тази връзка следващата ни публикация ще бъде на тема суперфиция.
Доставка на сгради или на части от тях, които не са нови
Доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях са освободени доставки и са регламентирани в чл.45 ал.3 от ЗДДС.
- Как обаче се определя един строеж като “сграда” за целите на закона за данък добавена стойност?
В самият закон няма легално определено за сграда. В същото време съществуват различни режими за сгради и постройки. За да се направи разграничение между двете понятия, трябва да се изхожда от общоприетия смисъл на думите и нормативната уредба на Закон за устройство на територията /ЗУТ/.
Застрояване по смисъла на ЗУТ е разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в поземлени имоти.
Съгласно чл.20 от ЗУТ, застрояването в УПИ бива основно и допълващо. Основното съответства с предназначението на имотите, определено с ПУП. Застрояването със спомагателни, обслужващи и второстепенни постройки допълва основното застрояване в УПИ. ПУП служи за определяне на конкретното предназначение на имотите, което може да бъде най-различно – жилищни, производствени, складови, курортни и т.н.
Предвид това “сграда” e това здание, чрез което се осъществява основното застрояване на поземления имот, съобразно неговото предназначение. Чрез постройките се осъществява допълващо застрояване и същите имат обслужващ и спомагателен характер – барака, навес и т.н.
Така че, едно и също по вида си здание в един случай може да има характер на страда, а в друг на постройка, в зависимост от конкретното предназначение на недвижимия имот.
- “Сгради, които не са нови” – определението се извежда по аргумент за противното от определението, дадено в §1, т.5 от ДР на ЗДДС.
„Нови сгради“ са сградите:
а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност „груб строеж„, или
б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на територията.
Подходът, който е възприет в случая е чрез удостоверяване на етапа на завършеност от оторизиран от ЗУТ орган. Извън дефиницията остават случаите, когато такова удостоверяване не е законово изискуемо. Важен е моментът, когато една сграда престава да има характеристики на нова за целите на ЗДДС.
Тоест тук имаме три варианта:
- Издава се разрешение за ползване по ЗУТ;
- Издават се други документи за допускане на въвеждане в експлоатация ;
- Издават се разрешения за ползване или други документи, удостоверяващи;завършването на строеж, без да е налице нова сграда.
По ЗУТ имаме различни категории строежи, в зависимост от характеристиките, сложността, рисковете при експлоатация.
- Строежи първа, втора и трета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване.
- Сгради четвърта и пета категория – чрез Удостоверение за въвеждане в експлоатация. Строежи от шеста категория – не подлежат на въвеждане в експлоатация. Тук не попадат сгради по смисъла на ЗУТ.
- Строежи, за които се издават разрешения за ползване или други удостоверяващи завършването на строеж документи, без да е налице нова сграда. Тук трябва да се направи ясно разграничение кога при случаите на реконструкции, преустройства, основни ремонти и смяна на предназначение на строежите е налице нова сграда.