Голяма роля за развитието и прогреса на счетоводството има древен Рим. Там започват да се водят приходно-разходни книги, което е резултат от разцвета на цивилизацията и необходимостта от водене на отчетност, в следствие на нарастването на имуществото и нуждата то да се управлява ефективно. В Рим се появява системата за последователно водене на взаимосвързани регистри и книги, чрез които е било възможно да се проследява необходимата информация. Освен техниката за отразяване на плащанията, там се стига до записване по отделна сметка на всеки римски легионер, в която са били отразявани от едната страна начисленията, а от друга – удръжките.
Древните числени системи били труднодостъпни и неудобни за пресмятания и изчисления. Вероятно през VI – VII век индусите са създали десетичната позиционна числена система, която се разпространява в Европа много бавно и основно чрез контактите на европейските народи с арабите. От там идва и наименованието й – арабски числа. Много дълъг период от време е отнело на арабските числа да изместят гръцките и римските. Съществуват различни причини, някои от които са забрана от църквата и неразбирането на отрицателните числа, и нулата. През 1202 г. в Италия, видният средновековен математик Leonardo от Пиза, наричан Fibonacci, издава книгата си „Liber Abaci“, посветена на арабските числа, която има голям принос за разпространението на цифровата система в Европа. Развитието на икономическия живот и усложняването на търговските и банкови практики са били в основата на бързото приемане и разпространение на арабските числа в Европа през Средновековието, така както търговията и нуждата от отчетност в древността обуславят развитието и появата на писмеността.
През този етап на развитие в Европа е разпространено основно едностранното счетоводство. Целта е била оказването на контрол и опазването на имуществото. Отчетността е следвала развитието на обществото, като винаги е било в негова помощ. Темповете на развитие са следвали напредъка на обществения живот и достойно са отговаряли на нуждите му. Това са били първите постижения в областта на отчетността и полагането на основите на едностранното счетоводство.
По-късно, в следствие на голямото икономическо развитие и разцвета на търговските взаимоотношения, между XIII и XIV век, се заражда двустранното счетоводство. Според A. Littleton има 7 незаменими фактора, които са предпоставка за неговото зараждане и развитие. Това са частната собственост, капиталът, търговията, кредитът, писмеността, парите и аритметиката. Тези елементи, когато са в благоприятни икономически и социални условия обуславят методологията на счетоводството.
Двустранното счетоводство се появява по естествен път, защото е трябвало да отговори на информационните изискванията на процъфтяващата бизнес среда. Развитието на търговията и добрите познания по аритметика, са довели до необходимостта да се водят по-точни записи за състоянието на търговците. Въведени са отчетни регистри, които се наричат Паметни книги, Мемориал и Главна книга, като започва да се използва и паричния измерител. Счита се, че когато в Главната книга се въвежда сметката за капитала, се поставя началото на двустранното счетоводство.
През 1909 г. F. Besta и G. Corsani изследват архивите на търговски книги на F. Datini, крупен италиански търговец (1335 г. – 1410 г.), притежаващ множество компании в различни градове на Италия. Те установяват, че в книгите на Datini има баланс от 1399 г. и отчет за приходите и разходите от 1392 г., изготвени чрез двустранни счетоводни записи. Предполага се, че отчетите били изготвяни, поради географската отдалеченост на търговеца, с цел той да получава информация, свързана с дейността, капитала и финансовото представяне на неговите фирми.