Голяма роля за развитието на двустранното счетоводство има италианският математик Luca de Pacioli, който през 1494 г. във Венеция, издава своята книга „Сума от аритметика, геометрия, пропорции и отношения” (Summa de arithmetica, geometria, Proportioni et proportionalita). Добър приятел на Luca de Pacioli е бил Leonardo da Vinci, който е направил илюстрациите към книгата. Трудът му е посветен на математиката, но има част, която разглежда сметките в търговията. Той описва метода на двустранните записвания при воденето на книги, известен и до днес като „Венециански способ”. Книгата на Luca de Pacioli дава началото на един продължителен период на създаване на счетоводните традиции. През същия период, системата на двойното счетоводство е описана и от B. Cotrugli. Неговото произведение „За търговията и съвършения търговец” е написано през 1458 г. в Неапол, но се издава десетилетия по-късно.
L. Pacioli и B. Cotrugli поставят началото на зараждането на счетоводството като инструмент, който гарантира опазването на имуществото на собственика и помага при вземането на управленски решения. И двамата, макар и през различни периоди, описват начина за водене на отчетност, чрез използването на система от сметки и принципа на двойното записване за водене на търговски книги, като същевременно считат, че чрез счетоводството се създава необходимата информация за собственика, за неговото имущество и дълговете му, като по този начин му се дава възможност да взема решения. L. Pacioli, като описва венецианския способ, определя счетоводството като самостоятелен метод за съставяне на различни търговски книги, който се базира на двойното записване и показва икономическите процеси, които са извършени в предприятието. M. Barrett счита, че L. Pacioli поставя и теоретичната основа на счетоводните принципи, свързани с независимост на отделните отчетни периоди, документалната обоснованост, и предположението за действащото предприятие. През този етап на развитие собствеността се отъждествява с предприятието. Отчетността се води по механичен начин, основно чрез сметки, но не се акцентира върху съставянето на отчети, което се оказва основна пречка за дългосрочните му ползи. Двустранното счетоводство служи добре и улеснява експанзията на икономическото развитие по това време. Чрез системата за поддържане на финансовите операции, то осигурява информация на тези, които вземат решения, свързани с бизнеса, а на по-късен етап в развитието си подпомага и системите за контрол върху разходите.
Развитието на науката и появата на нови технологии, които позволяват по-икономично изразходване на ресурсите, оказват влияние върху разцвета на търговията и необходимостта от допълнителни капитали, които да се вложат в технологичните процеси. Това води до усъвършенстване на отчетността, чиято цел е да подсигурява разрастващите се форми на бизнеса с необходимата финансова информация. До този момент тя се изразява в осигуряване на информация от мениджърите към собствениците. Тогава започва трансформирането на отчетността в счетоводство. Докато в началото функциите са били свързани основно със стопанисване на имуществото и показване на успехите или провалите от различните търговски начинания, то през индустриалната революция се увеличава търсенето на нови и различни форми за представяне на финансовата информация.
Счетоводството възниква в следствие на естествените нужди на обществото. То се заражда в древни времена и следва темповете на развитие на икономиката, като целта му винаги е била да задоволява нарастващата необходимост от информационни потребности и систематизиране на фактите, в резултат на развитието на търговията. Движещите сили в икономическите отношения катализират необходимостта от информационна потребност и отчетност, което дава тласък в появата на отчетността и в последствие на счетоводството.